Четвъртък, 11 Май 2017 11:19

Какво свързва исихазма и нестинарството?

Оценете
(3 гласа)

Тодор Гондов, По дирите на нестинарството от Маджура до ЮНЕСКО

 

Завършваме представянето на книгата на Тодор Гондов, като предлагаме в „Дискусия” неговото мнение за връзката между нестинарството и исихазма. Темата е много интересна и важна за читателите на „Зелен туризъм”. Част е от  голямата тема „Тракия и Странджа – кръстопът на народи, идеи и културни влияния”. Различни народи, идеи и културни влияния са преминавали през Тракия и край Странджа през различните векове и хилядолетия. Посоката на движение многократно се е променяла с промяната на климата, на хората, на културата. Кръстопътят включва Източна Тракия и Странджа – Сакар. Равнина и край нея планини с различна достъпност и проходимост.  Различно се разпространява културата по хоризонтала и вертикала. Културното влияние по-лесно ще преодолее хиляди километри в равнината, отколкото да се изкачи стотици метри в надморското равнище. Не всичко преминало през Тракия се е отбивало към Странджа, но в гънките на планината е съхранено наследство вече отдавна забравено или незапомнено от равнината. Разчитат се само следи от последните няколко хилядолетия. Интерпретацията им в някои случаи е доста противоречива. За разлика от нестинарството, за произхода на исихазма има по-достоверни източници, но още се спори за локализацията на манастирите на Григорий Синаит. В развитието на исихазма се определят няколко етапа. В IV–XII вв. се формира ранния аскетически исихазм на мистиците-пустинножители: Антоний Велики, Макарий Египетски, Исаак Сирин Иоан Лествичник и др. Формират се две школи палестинска и египетска. Като завършек на ранния се приема учението на Симеон Новия Богослов (XI в.). Духовният център на исихазма се премества в Атонската Света гора.  Новият этап в развитието на исихазма през XIV в., се представлява от Григорий Палама и Григорий Синаит  Григорий Палама се учението си за любовта като свързващо звено между двата свята, за различните  енергии и синергията обосновава исихазма като стройна система за мистическо самоусъвършенстване. Григорий Синаит развива аскетическата традиция от IV–XII вв. И става инициатор за превръщане на Странджа в център на исихазма. Преди това, след като изучава в различни манастири (в Синай, Ерусалим, Крит Атон) многовековния аскетичен опит, на няколко места Григорий Синаит създава свои школи от монаси, които приемат мистичното съзерцание (умната молитва) като най-висше средство за свързване на човека (молящият се) с Бога. Досега не сме срещали доказателства запознат ли е бил Григорий Синаит с опита на нестинарството в Странджа и как се отнасял към обрядите на нестинарството. Допустимо ли е да приемем, че „умната молитва” и „прихващането” са само два различни пътя за постигане на един и същ резултат: отваряне на човека към Божественото. Изпадане в екстаз за приемане (отгоре, отвън) на енергия и сили за качествена промяна и за постигане на синергия. При исихастите мистическото самоусъвършенстване се постига с повтарянето на Исусовата молитва. Молитвата  помага на монасите да се отворят за възприемане на божествената енергия.  Умната молитва  помага да се изкачват по стъпалата на стълбата. При нестинарите отварянето се постига с участието в обряда, в шествията с иконите и молитвите, от светлината на огъня и свещите, от аромата на тамяна, от мелодията на гайдата и особено от ритъма на тъпана. Обрядът трябва да подготви нестинарите за прихващане, за да тръгнат без страх през огъня. Исихазмът и нестинарството се мотивират и обясняват по различен начин, но същественото е, че и в двата случая с външна помощ се преминава някаква граница и човекът придобива други качества: нестинарите да не изгарят в огъня или исихастите да постигнат просветление (обожение) .

Продължаваме „По дирите на нестинарството от Маджура до ЮНЕСКО”: „Накрая ще си позволя отново едно отклонение, за да споделя с Вас една малка част от друга моя теза за произхода на нестинарите и техните традиции. Същата географска зона, която обитават нестинарите преди повече от век и половина, пет века по-рано, в първата половина на 14-ти век, е осеяна с манастири и монашески скитове, около манастира Парория, където се практикувало Светогорското исихастко учение. Чрез психофизически начин на молене, исихастите достигат до съзерцание на Божествената светлина. От първата четвърт, до втората половина на 14-ти век, исихазмът се превръща в широко разпрастранено монашеско учение, което се опитва да възроди християнските ценности, по начина по кайто го представят първите Отци на църквата още от началото на 4-ти век, с по-малко думи казано – да се възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога. По същото това време патроните на нестинарите, Император Константин и неговата майка Елена, налагат Християнството като официална религия в Империята. В житието на учителя и практически наставник на исихастите Св. Григори Синаид, при второто си влизане в Странджа от Созопол, след като пристига по море от Константинопол, описва Странджа, като (катакекриомени) – студена, ледена, обледена планина. В своята книга „Царево и неговите покрайнини” проф. Божидар Димитров ни съобщава за икони на Св Богородица в църквите по царевските села, с надписи на гръцки (катакекриомени). Според  уважаемия  професор и мой добър приятел, епитетът „катакекриомени” идва от ледената планина или от някой прочут манастир в планината, носещ името на местността. Но в науката и диренията, договорки няма. Защо да не допуснем, че това са обредни нестинарски икони, като направим връзка с поледяването и изстиването на прихванатите, по време на обред и в дните на Св. Богородица. Неслучайно на полицата на столнината в нестинарските конаци до иконите на равноапостолите Св. Св. Константин и Елена е наредена единствено и само иконата на Св. Богородица. Тя участва и в почти всички нестинарски обреди и шествия В с. Кости, в параклиса на Св. Константин, иконата на Св. Богородица е облечена с червена риза по подобие на иконата на Св. Св. Константин и Елена. В параклиса на Св. Богородица край с. Българи, иконата на Св. Богородица е също облечена с червена риза.

Някои учени отнасят нестинарството в една неясна и неустановена древност и търсят неговите корени в Иран, Индия, Китай и не знам още къде. Защо да не допуснем, че то е чист странджански феномен, появил се през късното Средновековие и Възраждането в разцвета на манастира Парория. Да допуснем, че то се е появило малко по-късно, след като монасите напущат планината по време на Османската инвазия в Странджа, около 1350 г., а местното население изменя отчасти учението. Не приемаме ли преминаването през огъня с боси крака при нестинарите като култ в чест на тези, които са наложили християнството с приемането на Миланския едикт през 313 г. и връзката с първите Отци на църквата  при исихастите, които изповядват изконните християнски ценности. И в двата случая това е култ и прослава към началото – възстановяване на прекъснатата връзка между човека и Бога. (к. З. Т.) Дали не са си поставили това за цел нестинарите, а също така и учението на исихастите. Не намираме ли прилика между съзерцанието с нетварна, Божествена светлина – енергията, която исихастите виждат и влизат в контакт с нея чрез спазване на определени норми на молене (с присвито към корема тяло с часове и дни) и границата между човешкото и Божественото при нестинарите, която и изчезва, в момента на влизане в огъня и общуването със Светеца? Не са ли нестинарите последните последователи на Светогорското исихастко учение и практики в Странджа?

Тези хипотези имат своя отговор и той ще бъде предмет на следващо задълбочено изследване. Има още много над какво да се замислим.”

Надяваме се по-скоро да можем да се запознаем с резултатите на следващото задълбочено изследване.

За исихазма още в „Зелен туризъм” виж:

Има ли мистичен път за изход от кризата?

СТРАНДЖА-САКАР-ЛЮЛКА НА ИСИХАЗМА

С. С. Хоружий за екологичните проблеми в светлината на исихастката духовност

Балканите и Странджа през XIV век




Прочетена 2095 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.