Събота, 29 Април 2017 11:08

Новата ЦИП за Странджа-Сакар или за Югоизчезваща България?

Оценете
(3 гласа)

За териториалния обхват на програмите за Странджа-Сакар

и за значението на държавната граница на България

Насочваме внимание към публикуваната Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа - Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.

Обявено е, че „Поставената цел е: „Повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната“.

Очаква се чрез програмата да се подкрепи икономическото развитие на изоставащите райони за постигане на растеж и откриване на нови работни места.  

С целенасочената намеса на държавата ще се подпомагат изоставащите райони за преодоляване на ключови проблеми като негативни демографски процеси, силни вътрешни и външни миграционни процеси, липса на работни места и ниски доходи, ограничен достъп и ниско качество на предлаганите публични услуги.

„Зелен туризъм” ще се включи в дискусията и в следващи публикации ще поместим и други мнения и предложения на членове и сиптатизанти на БАЕСТ и на читатели на „ЗТ”.  Приемаме за нормално първо да изразим мнение относно териториалния обхват и връзката на Странджа-Сакар с държавната граница на България.

Посочено е, че „При определянето на териториалния обхват на Целенасочената инвестиционна програма са използвани проучвания на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (Приложение 1). ...

  1. Синтезиран анализ на район „Странджа - Сакар“

Граници, обхват и профил на района „Странджа - Сакар“

Районът „Странджа - Сакар“, определен за прилагане на Целенасочената инвестиционна програма, обхваща 5 общини, разположени в 3 области, които попадат в обхвата на два от районите от ниво 2 (NUTS 2) – Югоизточен и Южен централен район. Това са общините Малко Търново и Средец от област Бургас, общините Елхово и Болярово от област Ямбол (ЮИР) и община Тополовград от област Хасково (ЮЦР). В административните граници на тези общини попадат 5 града (общински центрове) - Малко Търново, Средец, Елхово, Тополовград и Болярово и общо 104 села. Територията е разположена в южната част на страната, на границата с Република Турция и граничи с общините Царево, Приморско, Созопол и Бургас на изток, Камено, Карнобат, Стралджа и Тунджа на север, и със Свиленград, Раднево и Гълъбово на запад. В тези граници районът покрива общо 4011,49 км  площ или 3,6 % от националната територия и обхваща население от 48 143 души , което представлява 0,7 % от населението на България.

В обхвата на този район попадат градските центрове от 4-то йерархично ниво Средец, Елхово, Тополовград и Малко Търново, и Болярово от 5-то ниво, съгласно модела за умерено полицентрично развитие на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. Географският обхват на района, определящ и неговото наименование, покрива значителна част от планините Странджа и Сакар и включва общините, които попадат с повече от 40 % от територията си и повече от 10 % от населението в планинската част. Изключени са Черноморските общини Царево и Приморско, които могат да се разглеждат и като гранични, имат значително по-голям потенциал за развитие благодарение на своето местоположение на крайбрежието на Черно море и неоползотворени ресурси в своя хинтерланд.”

 Предложеният обхват на ЦИП за Странджа-Сакар е приемлив при условие, че ще има друга европейска програма Странджа Сакар за развитие на общините по външната граница на ЕС по сушата.

Виж: Защо отново Програма за Странджа-Сакар?

Странджа-Сакар: врата на ЕС от и към Изтока, ограда с порти пред фасадата на ЕС или разграден заден двор?

СТРАТЕГИЯ ЗА СИНЕРГИЯ В СТРАНДЖА И САКАР

 

Не можем да се съмняваме във верността на направените проучвания на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Но, според нас, най-важната характеристика на Странджа-Сакар за България и за Европа е, че по тази територия минава границата между България и Турция. Ако се стремим към някаква устойчивост в развитието е нужно много всестранно да се обсъждат проблемите на граничните територии. Трябва много внимателно да се връщаме към миналото и да се опитваме по-добре да различим някои силуети в мъглата на бъдещето.

Като илюстрация, за да се видят измененията на границата в района на Странджа и Сакар, в галерията представяме три карти. В тях , без участието на България като субект се определят граници на княжество България. Трите карти са изготвени с международно участие в един кратък период от година и половина. От началото на 1877 до средата на 1878 г.. Те ще помогнат и да се осмисли и разбере по-добре разликата между граничните общини, където границата е по море (Приморско и Созопол) и по сушата (Свиленград)  

Надяваме се за това да помогнат и двете песни, записани от Горо Горов в две странджански села, които, според последната програма са извън нейния териториален обхват. Надяваме се припомняненто на песните и картите да съдейства по-добре да се осъзнае значението на границата и проблемите с нейната подвижност.

Горо Горов, Странджански фолклор:

„418. Къде да мине границата,І

Събрали са се събрали московци руси казаци в едно с генералите

горе ми на Кайбилярят,Кайбиляр, още Чалбаба да делят синур да секат

с турците отоманците, българска граница да турят.

Турците искат и молят българска граница да бъде пустата Стара планина. Русите искат граница да бъдат двяте морета в едно с Цариграда.

Тогава турци склонили Мидия – Енос да бъде.

26. ІІ. 1965 г. с. Вършило  Иван Георгиев Нанев, 63 г. обрз. 4 кл. Бъчвар

Пее се на хоро. Чалбаба – възвишение в западните разклонения на Странджа. Синур да секат – да определят държавната граница между новоосвободена  България и Турция. В песента се смесват две исторически събития – освобождението на България от османско иго в 1878 г. и Балканската война в 1912 г.

419. Къде да мине границата, ІІ

Отдолу идат двя комитлета, двя черкезлета

с комицки гугли, с черкезки  пушки

Като идяха, тия питаха:

  • Де се събират, еснаф българе, млади комити?

Тие се сбират  горе ми горе на Кайбилярят синур да секат.

Турците искат синур да секат на Шипка балкан,

Българе искат синур да секат на Ергене ряка.

Та са го секли на Босна баир.

9. 7 .1938 г. с.Кондолово    Плума Митрева Дамова, 70 г. без образование, домакиня

Пее се на хоро. Всеки стих се повтаря.

Ергене ряка – р. Еркене в Източна Тракия (Турция), ляв приток на р. Марица. Босна баир – възвишение във Вътрешна Странджа, начало на билото Босна – Живак – Уграш – Атлиман, по което вървеше границата между България и Турция до 1912 г.

Песента отразява съпротивата на населението в Странджа и Източна Тракия против решенията на Берлинския конгрес (1878 г.), който разпокъса  Санстефанска България. Когато се разчуло, че пристига международната комисия за окончателното определяне на границата между Източна Румелия и Турция, в граничното село Кайбиляр (Странджа, Ямболски окръг) бил организиран десетхиляден протестен митинг с представители от всички селища на Странджа и Източна Тракия. Комисията, опасявайки се навярно от инциденти, не се явила на този пункт. Демонстрантите, след като я очаквали няколко дни, се завърнали покрусени по селата си ( вж. у Г. Аянов, Малко Търново, с 350 358; Г. Горов. Село Заберново, с. 116 – 117).

С кратки откъси от вестници и сайтове да се върнем в съвремието:

Страшно е! ЦРУ изчисли с каква скорост изчезва България

Най-трагично е положението в граничната община Малко Търново, където населението се е стопило почти наполовина. "В най-добрите години тук живееха 7000 души само в града, а сега са 2500 и то повечето пенсионери. Картината е плачевна. Камбаната бие по два пъти на ден, а деца не се раждат тук. Обезлюдяването е страшно. Преди време децата учеха тук до 8-ми клас, а сега, щом детето тръгне в първи клас и семействата се изселват в Бургас", коментира кметът на Малко Търново Илиян Янчев. В общината има села, които са тотално обезлюдени като Сливарово, в което през последните десетина години живеят едва 8 души. В Звездец пък, което се води най-голямото населено място след общинския център, живеят 380 души, от които 300 роми. "Всички бият тревога за Северозападна България, наричат я "северозападнала". А при нас е още по-лошо, ние сме "югоизчезваща" България". Тъжно е , че държавата нищо не прави, за да съживи региона", казва градоначалникът, в чиято община заедно със селата населението наброява едва 3500 души.Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/strashno-e-tsru-izchisli-s-kakva-skorost-izchezva-blgariya_news488015.html София, България 15 Февр. 2017.
Изглежда един век, след като българите с оръжия бяха прогонени от Източна Тракия и по-голямата част от Странджа те сами напускат територията на Странджа и Сакар.   

"Не виждам какво ще им попречи, ако турците решат дори да навлязат на наша територия. Ние в момента не можем да ги спрем, а не съм сигурен, че НАТО ще ни защити в този случай", коментира  в интервю за Агенция „Фокус“ политическият експерт и изборен анализатор проф. Михаил Константинов по повод референдума в Турция за конституционни промени, разширяващи правомощията на президента. ...

„Турция за нашите мащаби е огромна държава. Тя е 10 пъти по-голяма от България и като население, и като икономика. Всяка нестабилност там е пряка заплаха за България. Не знаем какво ще се случи, ако се ожесточи войната в тези области, които наричаме Кюрдистан. Ако от там се откъсне някакво парче от Турция, съвсем естествена реакция за едно изнервено турско ръководство е да посегне върху България. За съжаление, не можем да забравим примера с Кипър. Кипър е учебникарски пример за това как две натовски държави се сбиха помежду си и едната се настани в територия, контролирана от другата, въпреки че Кипър не е бил част от Гърция, но все пак това е считано от всички гърци за тяхна територия“, каза проф. Константинов.

В текста на ЦИП е записано: „Прегледът на българския опит показва, че историята ни изобилства с неуспешни опити за целенасочена подкрепа за постигане на регионалното сближаване. ... Не е имало опити за пряко управление на предметните териториални общности. Затова, поколението „целеви намеси” досега формира само „фонд неприложени планови документи”;  Повечето досегашни опити адресират ресурсната обезпеченост към собствени неоползотворени потенциали. При всички проведени анализи те са силно надценени. Така се стига до симулиране на подкрепа. Проблемните райони се нуждаят от свежи идеи и привличане на млади хора, от постоянна и дълготрайна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят трайни, осезателни и необратими процеси в желана посока.”

Първите опити за държавна подкрепа на тази гранична територия започват още през 20-те години на ХХ век. След 50 –те години се продължава със създаване на държавни земеделски стопанства и на държавни предприятия в добивната и преработваща промишленост. Най-известна през 80-те години става Програмата „Странджа Сакар“ от 1982 г., която се приема след Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“, прието на 27 април 1982 г. Самото заглавие на решението определя почти необхватния териториален обхват. Това донякъде също е определило и крайния резултат от изпълнението на решението.

Ще припомним, че създаването на програми продължи и след отричането на плановата икономика. След големите промени, с подкрепа на различни чуждестранни и международни финансиращи програми и с участието на експерти от различни страни се осъществиха много проекти за изготвяне на стратегии и програми, включително и за общините в тази територия. След това изобилие, по брой на отчетените програми и стратегии на човек от местното население Странджа –Сакар вероятно ще се нареди сред първите в света.  

През 2007 г. Министерството на продоволствието и Програмата на ООН за развитие представиха нова ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В СТРАНДЖА – САКАР.  В нея се определя следния:

„3.2 Териториален обхват. Географският район Странджа-Сакар е разположен покрай югоизточната граница с Турция, между Черно море и река Марица и включва Сакар планина и ниските склонове на Странджа планина. В предварителния обхват на програмата бяха включени 11 общини от региона. В процеса на същинска подготовка на Програмата, по предложение на Разширената работна група бе добавена и община Созопол, тъй като югозападните части на общината обхващат територии от Странджа планина. Финалният обхват на програмата включва тринадесет общини от три области и два района за планиране, чиито територии напълно или частично попадат в този географски регион”.

Други материали за Странджа-Сакар, виж:

Увеличават ли днешните инвестиции стойността на вчерашните и не са ли заплаха за утрешните?

Комитет за стопанско и културно повдигане на Малко Търново и околията

Бъдещето на селищните общности – между трети и четвърти сектор

Ще имат ли стопани землищата, ако ги ограничим с бели камъни?

 

  

 

Прочетена 370 пъти Последно променена в Четвъртък, 04 Май 2017 11:59

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.