Понеделник, 10 Април 2017 12:11

Доверието - най-важен компонент на инвестиции за синергийна стратегия!

Оценете
(2 гласа)
Хенрих И. Семирадский: Доверието на Александър Македонски към лекаря Филип

 

Инициаторите за учредяването на Бургаската асоциация за екологичен и селски туризъм още през 1995 г., определиха, че нейната основна дейност е инвестиционна в широкия смисъл на понятието инвестиция.  Мисията на БАЕСТ е да работи за самоорганизиране на хората от селските райони и за превръщането им в инвеститори. Заедно да поемат повече отговорност за своята съдба, като предложат на широкия свят интересни стоки и услуги. Дейността на Асоциацията е насочена към бъдещето. През изминалите двадесет и две години БАЕСТ се опитваше да помага на хората от селските райони да се самоорганизират в селищни сдружения. Заедно и отговорно да направят своя верен стратегически избор. Да се помогне на инициативните да се подготвят и организирано да се включат в дейности, свързани с екологичния и селския туризъм. Да се убедят хората и институцията, че само ежедневните усилия на хиляди инвеститори от селата могат да превърнат землищата в привлекателни туристически дестинации.

Да се разбере, че за устойчива ефективност на инвестициите в екологичния и селския туризъм е нужно да се оптимизира структурата на капитала и да се осигури разширено възпроизводство на всички видове капитал. Да се осъзнае, че особено важно е да се преодолее дефицитността на социалния капитал. Да се усъвършенства умението на местните хора да се самоорганизират и  да си сътрудничат.Това умение ще има решаващо значение за бъдещето на Странджа. Защото доброто съгласуване на действията на всички участници е предпоставка за положителна синергия, за устойчиво развитие на туризма и за засилване на конкурентоспособността на територията.

Инвестира се социален капитал, когато се укрепва взаимното доверие между хората и институциите, когато се развива способността на местните общности за самоорганизация и самоуправление, когато се усъвършенства умението на хората за сътрудничество.

От степента на развитие на тези способности на хората, заинтересовани от бъдещето на района, ще се определя мястото, което Странджа ще заеме в световната класация. Възможно е Странджа да се развива и да излиза напред, само ако странджанци се научат да работят заедно, да създават свои мрежи, да се включват и да работят в регионални, национални и глобални мрежи. Но е сигурно, че без желание и умение за самоорганизация и за ефективно сътрудничество, невидимата ръка на пазара ще ги наказва, ще ерозира местните общности, ще засилва неустойчивостта в обществото като цяло.

Виж: Какво пречи да се реализира синергийна стратегия за Странджа и Сакар?

СТРАТЕГИЯ ЗА СИНЕРГИЯ В СТРАНДЖА И САКАР

 

Какво е значението на доверието за ефективността на инвестициите и за просперитета на общностите – семейни, съседски, селищни, ...,национални?

Икономическата обосновка на твърдението в заглавието на публикацията ще подкрепим с няколко цитата от  книгата на Франсис Фукуяма „ДОВЕРИЕ – новите основи на световния просперитет”. След това заглавие на корицата, на  1 стр. е само „ДОВЕРИЕ”, а на 3 стр. „ДОВЕРИЕ Обществените ценности и създаването на благосъстояние.”:

„Общества с ниска степен на доверие може въобще да не са в състояние да се възползват от ефективността, която информационните технологии предлагат. Доверието е очакването в общността за правилно, честно и съпричастно поведение на другите членове, основано на общо споделяни норми. Те могат да се отнасят до дълбоко духовни въпроси като природата на Бог и справедливостта, но могат да включват и светски норми като професионални стандарти и правилници за действие. Например ние вярваме, че лекарят няма да ни нарани умишлено, защото очакваме да спази Хипократовата клетва и нормите на лекарската професия.

Общественият капитал е качество, което възниква при преобладаващо доверие в обществото или в част от него. То може да се въплъти в най-малката и основна социална група – семейството, както и в най-голямата от всички обществени групи – нацията, а също във всички междинни обществени групи. Общественият капитал се различава от другите форми на човешки капитал, дотолкова, доколкото обикновено се създава и предава чрез механизми на културата като религия, традиции или исторически обичаи. ... Общественият капитал необходим за създаване на морална общност, не може да се придобие подобно на другите форми на човешки капитал чрез рационални инвестиционни решения. ... С други думи общественият капитал не може да се придобие от самостоятелно действащи индивиди. Той се основава повече на преобладаващи обществени, отколкото на личностни добродетели. Умението за общуване се придобива много по-трудно от другите форми на човешки капитал, а тъй като се основава на етични навици, то се и променя или разрушава много по-трудно. ... Често пъти най полезният вид обществен капитал не е навикът да се работи под ръководството на традиционна общност или група, а умението да се формират нови сдружения и да се сътрудничи в установените от тях рамки.

Общественият капитал има важно значение за природата на индустриалната икономика, която обществото ще съумее да създаде. Ако хората, които се трудят в едно предприятие, си имат доверие, защото всички действат според обща система от етични норми, извършваната работа струва по-малко. ... Обратно, хората, които не си вярват, ще си сътрудничат само при система от формални правила и разпоредби, които трябва да се обсъждат, съгласуват, оспорват в съда и налагат, понякога с принуда. Законовият апарат, който замества доверието, води до т. нар. от икономистите „разходи по сделката”. С други думи широко разпространеното недоверие в едно общество налага един вид данък върху всички форми на икономиеска дейност, който няма да се плаща в общества с висока степен на доверие. ... Общество с достатъчно социален капитал ще е в състояние да възприеме нови организационни форми при промяна на технологиите и пазарите с по-голяма готовност, отколкото общество с дефицит на обществен капитал.”

За илюстрация на силата на вярата в хората и доверието помежду им предлагаме и легендата от една картина. Повече от 120 години преди издаването на книгата на Фукуяма (1995), художникът Хенрих И. Семирадский, през ноември 1870  г. представя своята картина „Доверието на Александър Македонски към лекаря Филип.” Тази голяма картина се намира в Националния художествен музей на Беларус. Пресъздадена е една от легендите за голямото доверие, което споява връзките между Александър и неговия екип. Лекарят Филип, близък съратник на великия пълководец, трябва да го лекува от тежко заболяване при някой от походите, като ще използва приготвени от  него  отвари. Враговете на Филип написали донос срещу Филип, че той подготвя вместо лекарство отрова. Александър прочита доноса и когато Филип му поднася отварата я изпива и дава на Филип да прочете доноса пред него. Картината пресъздава момента, когато Филип чете доноса срещу себе си, а Александър го наблюдава внимателно, след като е изпил подаденото лекарство. Според критиците в неговия поглед се изразява любопитство, а не подозрителност. Художникът представя Александър Македонски като идеален образец за водачите, които могат да поведат хората напред. Те ще повярват и ще тръгнат след лидери, които са прекрасни нравствено и физически. Чрез тази картина художникът  защитава идеята, че пред благородните и чисти отношения завистливите и злобни хора са безсилни.

Изводът е, че както да се подготви и осъществи велик поход до далечни страни, така за подготовката и изпълнението на важен проект, който променя посоката на развитие на общността, доверието трябва да е силно и взаимно!

Виж:  

Мансър Олсън за логиката на колективното действие

Възможен ли е баланс между „отдолу-нагоре” и „отгоре-надолу”?

Рут Бенедикт за синергията

 

Хайек за доброволните сдружения

Прочетена 517 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.