Четвъртък, 12 Януари 2017 16:07

Нужни са специализирани образователни центрове в селата!

Оценете
(1 глас)

Проф. ВЕСКА КОЖУХАРОВА-ЖИВКОВА за

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ В БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

 

В близките дни ще се изпълнят две години от смъртта на проф. Веска Кожухарова – Живкова.  Заедно с покойните професори Захари Стайков и Тодор Иванов Живков бе сред първите български учени, които станаха пионери за развитието на селския туризъм в България.

Ще споменем с признателност името и делото на проф. Веска Кожухарова – Живкова, като предложим част от нейната статия ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ В БЪЛГАРСКОТО СЕЛО:

 „Няма да се спирам на въпроса, че в българските села ежегодно затварят врати завинаги стотици училища и, че в българските села има дефицит на об- разователни институции – такива институции почти изцяло изчезнаха. Ще стане дума за дефицит на обща образованост, но главно за актуална образованост и компетенции, синхронни с изискванията на днешния ден.

Важен ли е проблемът за образователните дефицити в селата?

Да, защото там живее около една трета от българското население. От всички възрасти.

Да, защото селото започва да придобива все по-голяма значимост за обществото в ценностно отношение. Мерило за постмодерна гледна точка е разбирането за социалната потребност от село. ...

При едно изследване в Троян на въпроса „Какво не Ви достига, за да за- почнете успешен бизнес?” на първо място беше отговорът „пари”, но никой не беше споделил, че му липсват знания и квалификация.

Това е краен случай, разбира се, но дефицитът от знания и умения за справяне действително рядко се оценява като важна пречка пред успеха. А дефицитите, както се знае, винаги са били важна причина за различните типове деформации и спънки в социалното развитие.

Дефицитите от информация, знания и умения са една от причините за небалансираното икономическо развитие на отделните региони в страната. Вместо търсене на решение на място, миграционните и емиграционните нагласи предполагат варианти за движение към успешна икономическа среда в големия град и в чужбина, където твърде често мигрантите се реализират в най-неблагоприятните и нетърсени ниши на заетост. Поне това това са моите непредставителни проучвания за селските мигранти.

Неосъзнатата образователна дефицитност пречи за виждането на конкретиката на проблемите и възможните пътища за тяхното решаване.

Съвременният жител на селото се мисли за добре информиран, защото следи неспирните речеви потоци по радиото и телевизията и не забелязва, че не знае почти нищо за онова, което жизнено го засяга, защото въпросът не опира само до размера на пенсиите и заплатите и до цената на тока.

Типичен пример за това е случаят с Програмата за развитие на селските райони (2008–2014 г.), която, без да е безупречна, съдържа много ценни ядра за стимулиране на локалната активност и за даване тласък на много местни инициативи в селското стопанство и извънземеделското развитие на селата при това с добра финансова подкрепа. Последни наблюдения и данни от изследвания през 2010 г. показват, че е налице слаба осведоменост, а в селата не се върши никаква разяснителна и обучителна дейност. Това е едно отлично поле за утвърждаване на обучителни практики за всички нива на селските актьори по места, но точно тук почти нищо не се прави. Тези обучителни практики биха могли да привлекат и селски, и градски жители не просто да се включват в курсове за безработни в очакване да бъдат наети, а с много големи възможности за перспективно развитие – и на отделния социален субект, и на цялата селска общност. На практика в тази програма се дават позиции за многостранно активизиране на селския живот според конкретния селски потенциал.

Привлекателно е да се мисли, че съществуващите обучителни центрове ще включат програми, специализирани за работа със селските жители или със селската проблематика. Струва ми се обаче, че има и по-добър вариант. Изграждане на специализирани центрове с такава проблематика. Споменах мимоходом в началото за стотиците затворени селски училища, чиято материална база като цяло е разпределена и по-често разпиляна, рушаща се и безконтролно оставяна в очакване за намиране на вариант за използване или приватизация. Наскоро закритите училища са все още добре запазени и те биха могли да се използват като нови центрове за обучение в специализирана проблематика за селото и земеделието. Ако към националната програма за развитие на селските райони се разработи и национална програма за обучение на актьорите, които трябва да реализират тази програма, могат да се разкрият широки пространства за успешна работа. И тази образователна програма може да бъде общо дело на Министерството на регионалното развитие и, може би, Социалното министерство с широкото участие на общините.

Защо трябва тези центрове да бъдат в села?

Не само заради базата, а и заради по-успешното привличане на локалните актьори и заради по-близката връзка със средата, към която са насочени задачите на програмата.

Първите обучаеми може би трябва да бъдат селските кметове, за които се знае, че имат много малки управленски правомощия, а към тях има твърде го- леми очаквания за управленски постижения.

Въпреки песимизма за умиращите села, в селата все още има хора, които могат да бъдат привлечени и подготвени за работа в полза за себе си и в полза за обществото.

С какво могат да се занимават тези центрове?

Преди всичко тези центрове трябва да имат гъвкави програми в зависимост от възможния обучаван ресурс със самостоятелни образователни блокове и различни срокове на обучение. Те трябва хармонично да съчетават теоретични знания и практически умения и да са ориентирани към широк спектър от потребности, които могат да бъдат различни за различните региони. ... Известно е, че през последните 10 – 15 години много се говори за развитие на селския туризъм, но в самите села нямат знанията каква е същността на тази дейност и какво трябва да направи едно село и един отделен дом, за да се даде простор за такъв вид работа. Това е огромно неразработено пространство.

Екологично, биологично, органично земеделие – те често са обект на дискусии и препоръки, но знаят ли за него достатъчно тези, които се очаква да го развиват. Очаква се да се съхрани локалната диверсификация на сортове и породи със стари традиции, но местните хора трябва да бъдат научени за тези загубващи се ценности.

Говори се за насърчаване на местни занаяти и производства, но как да се ориентират към тях, как да идентифицират онова, което би имало икономически успех и как да бъде постигнат този ефект – това са все неща, на които хората трябва да се научат, да се обучат от специалисти.

А ето и още проблеми, които не са така прагматично ориентирани, но са важни за селото и неговото самочувствие, като например:  как да се организира работата за стимулиране на местния духовен живот;  как да се съберат материали за локалната култура и местните традиции, за местната история и т.н.

Само списъкът на възможните тематични кръгове може да бъде безкрайно дълъг, а да не говорим за проблемното разпластяване, което вече ще е още по-широко и ще обуславя самата гъвкавост на програмирането.

Тук стои и най-важният проблем – финансирането. То зависи от това как ще се погледне на самия въпрос за създаване на селски обучителни пунктове за преодоляването на образователните дефицити на село – дали като на периферна идея – тук и сега или като на значима държавна задача – наред с всички национални образователни задачи. В крайна сметка европейските програми за „учене през целия живот” могат да намерят своите варианти в българското село. Несериозно е обаче да се мисли за трайни и устойчиви резултати, ако се смята, че за функциониране трябва да се разчита само на проекти, осигуряващи живот от проект до проект. Проектите могат да бъдат само част от програмното богатство, но не и базата за организационното им национално структуриране.

Тези центрове могат да работят с НПО, но не изцяло да са отговорност на НПО. Винаги могат да се организират и курсове срещу заплащане, но те не могат да осигурят широкия спектър от задачи, които биха могли да се решават. Може да се разчита и на поръчки от заинтересовани поръчители. Например, през 30-те години на миналия век са организирани безплатни курсове по шев и бродерия и по готварство, за да се стимулира продажбата на шевни машини „Сингер” и на готварски печки. Не сме чули досега за стимулиране продажбата на компютри, да са организирани курсове по компютърна грамотност в селата, където лавинообразно нарастват абонатите на интернет. Но може би е възможно да се работи в тази насока. Пътят към печалбата трябва да се извършва разумно и има доста варианти за спечелване на потребители. Обучителната база може да се ползва през ваканциите и през празничните дни за работа с деца. И още много идеи могат да бъдат лансирани. Проблемът е да се премине от проекти, харчещи пари, за да доказват колко важно е „ученето през целия живот”, към проекта на добрите практики, осъществяващи самото учене през целия живот.

В края на 2010 г. пресата съобщи, че са отпуснати 15 млн. лева за обучение на възрастни. Не са много 15 млн. лева, но не са и малко, за да се започне работа за създаване на нови центрове за обучение и пълноценно използване на базата на закритите училища в селските райони.

И в заключение: На първо място е осъзнаването на потребността от преодоляването на образователните дефицити, свързани със селото. И само от тази гледна точка може да се обсъжда темата за икономическата ефективност на центрове за обучение по проблемите на селото и земеделието.

Целта е ясна – по-малко плантации от мгарешки бодили, по-малко села без жители, пораснало национално самочувствие за намерени позитивни екологични решения. Тези резултати нека след това да се оценяват с тяхната икономическа резултативност.”

Макар някои примерите да се отнасят за предишния планов период статията ще има актуално значение, както през настоящия, така и през следващияпланов период.

Пълният текст на статията можете да намерите в интернет на:

 

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ В БЪЛГАРСКОТО СЕЛО ВЕСКА КОЖУХАРОВА-ЖИВКОВА

Прочетена 483 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 09:37

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.