Понеделник, 12 Декември 2016 10:55

Комитет за стопанско и културно повдигане на Малко Търново и околията

Оценете
(1 глас)

 

Културно-благотворителни дружби „Странджански край”

в Бургас, Варна и София.

Ще припомним, че още в началото на 2014 г. подкрепихме и представихме в „Зелен туризъм” предложението на Стилян Палихорски от Окът (http: / / sinergist.blogspot.bg/) 2017 година да се обяви в ЕС за година на поуките от историята. Защото, според него: „ Ако създателите на ЕС дадоха най-значителния пример за съобразяване с уроците на миналото, то неговите ръководители през последните две десетилетия трупат все повече аргументи за доказване на хегелианската теза, че не се учим от историята”

Виж: 2017 - ГОДИНА ЗА ПОУКИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

За разлика от предишната (през 2014 г.) публикация, при която вниманието бе насочено към уроците от историята, които трябва да се изучават на високите (национално, европейско и глобално) нива, в настоящата предлагаме да се съсредоточим върху опитите в миналото да се постигне стопански и културен просперитет на Странджа.

Мъдрите мислители твърдят, че важна предпоставка за възход и натрупване на богатство е умението на наследниците добре да съхраняват и да приумножават наследеното от предшествениците. Вероятно значителна част от опита на странджанци е загубен, поради непознаване, неразбиране и непризнаване от наследниците. Загубените уроци от миналото също са фактори за бедност и упадък. Напомняме го, защото много обществени инициативи за възраждане на Странджа на местно, регионално и национално ниво ни дават сериозни основания да повтаряме написаното от Ортега-И-Гасет: „Човек никога не е първия човек, съществуването му започва на известна височина от натрупаното минало. Това е единственото богатство на човека, негова привилегия и негов белег. ... Да разрушим приемствеността с миналото, да искаме да започнем отначало, означава да слезем до нивото на орангутана и да му подражаваме.”

Никой не се стреми да подражава на орангутана. Най-често действията за разрушаване на приемствеността с миналото се аргументират, че осъденото на забрава минало е било грешно и вредно.

Затова ще припомним и още две от пропуснатите изречения от горния текст: „А най-малката перла от това съкровище е изумителното човешко постижение, достойно да бъде съхранено: значимото е паметта за грешките, която ни пречи да ги допускаме отново. Истинското богатство на човека е богатството на неговите грешки, дългият жизнен опит, натрупан капка по капка в течение на хилядолетия.”

Не сме в състояние да превърнем за целия ЕС 2017 г. в година за поуките от историята, но можем в по-тесен кръг да потърсим поуките от опитите на нашите предшественици за стопанско и културно повдигане на Странджанския край.

Като част от заинтересованите от бъдещето на Странджа, които са по-често извън нея, самокритично ще отбележим, че пропуснахме през есента на 2016 г. да отбележим 90-годишнината от създаванете на културно-благотворителните дружби „Странджански край” в София, Варна и Бургас. Но и през следващите месеци и години ще има подходящи поводи заедно да си припомним, да обсъдим и да се опитаме да оценим, направеното от тях в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. И като добри наследници да признаем техния принос за стопанското и културното развитие на Странжанския край. Поводи за полезно връщане към миналото ще има и през 2017 и следващите години. Заглавието, което избрахме ни насочва да се подготвят прояви за отбелязване на 90-годишнината от две важни и свързани събития:

1. Учредяването на 20 март 1927 г. на Комитет за стопанско и културно повдигане на Малко Търново и околията.

2. Подготовката и провеждането от Комитета за стопанско и културно повдигане на Малко Търново и околията и от културно-благотворителни дружби „Странджански край” в Бургас, Варна и София на Конгреса-Събор в Малко Търново на 28, 29 и 30 август 1927 г.

След 90 години, като се използват и новите комуникационни технологии, отново да се подготви обединяване усилията на всички, които са заинтересовани от доброто бъдеще на Странджанския край. В процеса на широка обществена дискусия, да се подготви обща стратегия, в която да се съгласуват полезни действия, както на тези, които живеят и работят там, така и на тези, които по различни причини са излезли от Странджа, но остават свързани с нея.

В отделна публикация вече представихме Председателя на Конгреса – Събор в Малко Търново през 1927 г. Петър Драгулев - Папракьовски

виж: ПИОНЕРИ НА ТУРИЗМА В СТРАНДЖА - ПЕТЪР ДРАГУЛЕВ

 

 

 

Прочетена 519 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 09:40

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.