Понеделник, 07 Март 2016 12:06

Ще намерят ли децата път към селата?

Оценете
(1 глас)

За да има в селата живот, в тях трябва да има деца!

 

Проф. Захари Стайков:„България без деца и села не може да се възпроизведе. Гражданско общество без село и село без деца нямат бъдеще. Коя е социологическата цялостност, която дава живот на детето, и която дава живот на селото? Това е общият социален продукт!

Всички инвестици на обществото, в последна сметка, са инвестиции за децата и инвестиции в земята. Което не мине през тях не остава. То става невъзпроизводимо. Има живот в общество, което има деца. Те дават живот, те дават морал, те дават капитал. Ако нещата се обърнат, ако предимство се дава на тези, които не дават живот, не дават капитал, не дават морал, то имането на деца ограничава времето и капитала и руши морала. За да има в селата живот, в тях трябва да има деца. За да има в селата деца в тях трябва да има живот, да има всички сфери на общественото възпроизводство, да има цялостен туристически продукт. Да е налице необходимото разнообразие от дейности и продукти. Който живее на село, който има деца, да е по-добре. Това е основната идея на селския туризъм. Днешното село и деца са пример за това, което не трябва да бъдат.”

Според логиката на З. Стайков, сред властелините на съдбата на българските села, бездуховността, мързелът, невежеството и алчността са много силни. Очевидно е и, че повечето от хората, свързани със селата, като общности и обществото, като цяло, са все още твърде далече от идеите на проф. Захари Стайков за селския туризъм. Не са разбрали и приели знанието за селския туризъм, което, според него, е ключ за решаване на основните проблеми на обществото. Далече са от неговото разбиране за туристическия продукт на селото като синергетична цялостност. „Но – както пише З. Стайков - още сме далеч от това дълбоко знание. Основна пречка за намиране на този ключ е невежеството и алчността. Бездуховността и мързелът.”

Надяваме се, че, както винаги, когато става дума за селата, и тези твърдения, ще бъдат в различна степен верни за всяка община и за всяко село. Защото вярваме, че в България все още има общини и села, в които общински съветници, просветни, кооперативни и читалищни дейци продължават борбата за присъствието на децата в селата, дори и след като са загубили битката за спасяване на селските училища. Надяваме се, че има много хора, които търсят се нови форми и възможности за привличане и за включване на децата в живота на селата, за осезаемо присъствие на селата в живота на наследниците на селската общност. За съжаление в повечето случаи липсва целенасочена политика на институциите, а преобладават инициативите на отделни личности: кметове на кметства, секретари на читалищни настоятелства, учители пенсионери, дейци на кооперациите.

Става дума за завръщане в селата и за участие на децата в живота на селската домакинска общност. Защото трагикомични са фолклорните празници в много села и общини, когато на сцената излизат състави, в които всички малки момичета вече са прехвърлили 70-те или когато ролите на живите деца са заместени от кукли. Вероятно твърде противоречиви и в много широк диапазон се разпиляват и чувствата на чуждите туристи, когато пред тях същите баби се вживяват в ролята на лазарки или си квасят моминските китки на Еньовден. Очевидно е, че завръщането на децата в живота на селата, поне в селата, които имат желание да участват в туризма със своето културно-историческо наследство е спешна задача, която не трябва да се отлага.

Държавата и общините показаха, че не са в състояние да организират целогодишен стандартен учебен процес в повечето села. В много от селата държавата и общините закриха и продадоха училища, които са създавани от селищните общности, без участието на институциите, които ги ликвидираха. Време е хората, които свързват бъдещето на селата с туризма да се самоорганизират като общности, да търсят и да открият нови форми за организирано привличане на децата в обществения живот на селата. Да инвестират повече внимание и средства за интересни детски и младежки прояви в селата. Да създадат и поддържат свои пътеки за движението на децата от градовете към селата.

Виж: ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА СЕЛСКИЯ ТУРИЗЪМ

 

 

Прочетена 369 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 10:33

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.