Сряда, 13 Май 2015 11:05

Културата подрежда потребностите и ценностите

Оценете
(2 гласа)

Граматички фолклор: „В един слънчев ден през ранна ролет, някъде между Припор и Ургарските лъки се срещнали граматичанин, мързьовчанин и ургарчанин.

- Хайде да забиколим припеците срещу Баба Дена– предложил ургарчанинът,- там може да си наберем самардала.

- По-добре да тръгнем нагоре по долът, там сигурно ше найдем по някое раче, излязло да се пече на слънцето – поправил го мързьовчанинът

- Самардалата и раците си ги оставете за друг път, а днеска да тръгнем по ряката и да фатим някоя по-едра рибичка - настоял граматичанинът.”

Може да сте слушали тази приказка в други варианти, при който предложенията, направени от Мързьово и Ургари да са разменени, но във всички случаи:” рибичката да бъде приоритет” ще идва от Граматиково.

Хората от различните села правят някои неща по специфичен начин или на едни и същи неща им приписват различни значения. За този, който иска да разбере хората, е важно е да научи как и защо са възникнали тези различия. Защото.културата е резултат от превръщане на разликата в същност. Защото.културата  се образува и организира от практиката.  Процесът започва с осъзнаване на разликата, на специфичността.

Във фолклора често културата на общността се представя в еднинствено число. „Когато Аллах запитал турчина, какво ще си избере за награда, той отговорил: Искам но само, ако е възможно да ми го дадеш отпред (предварително), на българина задния (който идва по-късно) акъл.” Всички (представителите на общности от различни нива – квартални, колибарски, селищни, регионални, национални) са се опитвали да открият по какво се различават едни от други.

Темата за местната култура може да се разглежда на различни нива и от различни позиции. Интересно е да се търсят и да се обясняват различията в отношението към елементите на действителността и в поведението на българите от Източна и от Западна България или между обичаите в селата от Северна и от Южна България.За създаване на интересни продукти на селския туризъм може да е важно е да се открият, да се обяснят и да се представят интересно различията между Горната и Долната махала.

За да продължим дискусията за културата ( виж: КУЛТУРАТА НЕ Е КОНЦЕРТИ И ИЗЛОЖБИ, А ПОВЕДЕНИЕ!;  Бъдеще за туризма в ниши от миналото и Културата е памет, а зомбирането ни връща към орангутана) ще предложим мнението за  културата на Христос Янарас, един от най-ярките интелектуалци-мислители на съвременна Гърция.

„Когато говорим за култура, нямаме предвид просто локални нрави и обичаи. Те могат да изразяват културни различия, но може да представляват само стандартизирани останки на културно своеобразие, принадлежащо на миналото и съхранено във формата на живописен фолклор. Може би някога местните носии, танци, специфична народна музика, архитектура и живопис, ведно с присъщите на ежедневието навици, да са въплъщавали действителни културни различия. Често обаче те оцеляват, въпреки коренната промяна на културната „парадигма”, само като образци от миналото, за да съхранят историческата памет на всеки народ.

Културата е нещо, което със сигурност предхожда етнографските си паметници и паметниците на изкуството. Реално тя е начин на живот, такъв какъвто го определят потребностите на хората. Това, което създава разликите в начина на живот, според мястото и епохата, произвеждайки разнообразието от културни формации, е общо установената в конкретно социално тяло специфика на  йерархизацията на потребностите. Разбира се , йерархизацията се обуславя от критерии (повече или по-малко изразени, но винаги всеобщо асимилирани в ежедневната практика), които произлизат от едно и също така всеобщо възприето осмисляне на действителността.

Не всички, които са част от определен начин на живот или култура, имат възможността да формулират (чрез слово или изкуство) смисъла, който влагат в съществуването, света и историята. Затова пък разпознават израза на личния си или на общия опит в словото на интелектуалците или в художествените произведения. Както и обратното: философите и хората на изкуството се издигат в „класици” на една култура според това до какво степен изразяват конкретното общовалидно осмисляне на действителността и придружаващата го йерархия на потребностите.Ако днес човечеството се стреми към културно обединение в едно „глобално село”, то не е, защото телевизията или компютрите ни информират за случилото се в света така ясно и директно, както сетивата ни го правят по отношение на случките в квартала. Сам фактът на съществуването и на циркулирането на информацията не е достатъчен, за да обедини културите – можем да имаме ясна представа за живота на племената в джунглата или на далечния Север, но това не ни кара да асимилираме техния смисъл на живот или тяхната йерархизация на потребностите.

Днес човечеството се превръща в „глобално село”, тъй като една определена йерархизация на човешките потребности и присъщотото и осмисляне на съществуването, на света и на историята (с произход Западна Европа и Северна Америка) привличат повсеместно хората от всяка географска дължина и ширина. Постиженията на тази йерархизация и начинът и на осмисляне на действителността се оценяват като превъзхождащи всяко историческо минало... ”(по Глобалното село)

 

Много пъти „Зелен туризъм” е доказвал своята привързаност към идеите за устойчиво развитие, като е показавал стремеж за балансиран подход. Вече представихме първата жена нобелист по икономика. В резултат от своите дългогодишни проучвания върху  опита на малките общности в различни части на света, Елинор Остром определя осем принципа за добро управление на ресурси, които са обща собственост.: Първият принцип е формулиран като наличие на силна общностна идентичност. Стремеж на хората да се идентифицират като граматичане, кондоловци и бългърци и да намират с какво могат да се гордеят, че са от тези села; Без такова желание идеите за глокализация ще са безплодни.

Прочетена 500 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.