Събота, 21 Март 2015 12:54

Културата не е концерти и изложби, а поведение!

Оценете
(1 глас)

Зеленият туризъм в Източна Стара планина, в Странджа-Сакар и в селата от полето, когато е повече селски или, когато е повече екологичен, винаги трябва да бъде и културен туризъм. Полезно ще бъде в дискусията за ресурсите и продуктите на културния туризъм да предложим на читателите определения за същността на културата, споделени от уважавани странджеведи и траколози.

Когато става дума за културата на Тракия и Странджа естествено е на първо място да бъде предложено мнението на проф. Александър Фол.

В интервю „Културите на европейските народи ще се съпротивляват на чиновниците”, пред Неделина Анева от в-к „Сега” през юли 2002 г., проф. Фол казва: „Остава да дефинираме какво е култура, за да можем да говорим по този въпрос. Според мен културата не е изпълнение на Бах, нито изложба дори на Рембранд. Културата е начин на поведението. Ако начините на поведение се уеднаквят, край на човечеството. Тогава историята свършва, както написа един неохегелианец, японец по произход, с американски паспорт. Той направи фурор в света с идеята за края на историята. Ако поведенията останат различни, дори само степените на толерантност да се различават, тогава тежко и горко на глобализацията – от нея нищо няма да излезе.”

Към определението за културата Фол се връща отново една година и един месец по-късно в друго интервю пред Руен Руенов от в-к „Пари” публикувано под заглавие „Ако културата стане поведение, тогава и икономиката ще върви”, в отговор на въпроса: Нямаше ли прекалени претенции в проекта на 70-те? А. Фол отговаря: „Да, бяхме обвинявани – Людмила и тези, които работехме с нея. Фразата е много неприятна, а беше и произнесена от  големи ръководители тогава. На гол тумбак чифте пищови! Това е погрешно мислене, което е характерно и днес. Най-напред да се направи икономиката и след това културата. Не може! Културата е поведение, тя не е свирене на цигулка. Когато изработите културата като поведение на един народ, тогава и икономиката ще върви.”

В края на 2003 г., в интервю пред Донка Йотова, публикувано в „Бизнес поща”- Стара Загора под заглавие „Да браниш честта на града”, в отговор на въпрос за ролята на културата, проф. Фол отговаря: „Култура е латинска дума, тя е създадена в І в. пр. хр. от Цицерон и означава обработка. Културата е обработка на духа, т. е на ценностната система. Ако сте състрадателна и милосърдна, смела и граждански отговорна, тогава можем вече да говорим за култура. Културата е поведение, културата не е организиране на изложби, културата не е правене на паметници, нито свирене на цигулка, дори свирачът да е Йехуди Менухин, един от най-големите цигулари на всички времена. Изкуството е индивидуален порив, индивидуален опит да се стигне бога. Културата обаче е поведение на общността. Културата на българския народ не значи, че той знае кой е Златю Бояджиев. Културата, т.е. поведението на българския народ, означава как той се държи в условията на съвременния свят, на глобализацията, на всички предизвикателства, които се струпват върху него. И това се отнася до всяка общност, не само за тези хора, с които живеем заедно.”

С „думата култура” започва лекцията си „За траките – казано и премълчано” проф. Фол на 11 февруари 2004 г., в комплекс „Верея” – Стара Загора:

„Думата КУЛТУРА е една от най-спорните в съвременната наука. Смята се, че съществуват около 250 – 270 определения на това понятие и успешно са защитени от своите собствени автори. Култура обаче за един историк, занаятчия и професионалист, какъвто съм аз, означава нещо друго от тези определения и то е ПОВЕДЕНИЕ.

Думата култура има латински произход. Тя е създадена от Цицерон през 40-те години на І век пр. Хр., малко преди той да умре, в едно от неговите писма до близък приятел. Тя е причастие на глагола „обработвам”, което означава обработка на духа в смисъла, който Цицерон е вложил в тази новосъздадена от него латинска дума, която го надживява и ще надживее всички нас. Т.е културата не е изложба и изпълнение на цигулка. За да бъда съвсем ясен, културата не е Минчо Минчев, нито Светлин Русев, културата е поведение на личността, на групата, на обществото, на народа и на нацията. По тази причина  културата може да се превърне в изследователски  обект, т.е. да представлява едно увлечение, една задача, непосилна задача, но във всички случаи може да бъде дефинирана.

Културата като поведение е много стара идея. Тя предшества Цицероновото словотворчество и го предшества на старогръцки, на санскритски, на египетски, за да покаже нам, съвременните хора, че хилядолетия преди ние да се появим на този свят, човекът е концептирал сам себе си като резултат на една ценностна система. Т.е. на тези добродетели, които човекът, групата, народът, нацията премисля, промисля и утвърждава в себе си и благодарение на тях  може да действа.”

Ще завършим с по няколко изречения за културата, от началото и от края на текст, написан още през 1991 г и поместен във в-к „ 2001” бр. 3 1991 под заглавие „Културата е поведение”

„От няколоко години насам постоянно твърдя това, написал съм тази фраза поне десетина пъти, намерих и съответствията – именно съответствията, а не преводите – на трите големи европейски езика, но се уморих. Не се сърдя на себе си, разбрах, че си говоря насаме, но кой ли пък от нас е сам.? Реших да се повторя ”още веднаж и за последен път”, понеже „2001” е изрядно начинание, а и главния редактор на вестника надали ме е чел, поради всебългарското правило да не се четем един други. Ние се одумваме. Освен това заглавието е еретично спрямо убеждението, че културата е изкуство, за което сега няма пари, а ересите дразнят самолюбието на авторите си: ще рече културата не може да бъде убивана или доубивана поради финансова недостатъчност, нейният проблем е дали въобще я има. ...

Когато няма интелектуална йерархия, културата – слава богу! – наистина не е „поведение”, а изява на надарени хора, като се перчи да бъде изкуство, което трябвало да се оценява по броя на зрителите, посетителите и купувачите. Културата не може да бъде изкуство, освен ако не е изкуство на поведението.”

 

Местните общности в селските райони, заинтересовани от културния туризъм,  имат възможност да създават уникални туристически продукти. Нужно е да открият и да се научат добре да представят пред туристите автентичната местна култура на селището. Да представят по подходящ начин специфичната за това село йерархия на потребностите, на ценностите, които определят особеностите в поведението на местните групи и общности.

Прочетена 458 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:01

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.