Вторник, 04 Ноември 2014 10:53

Наследството – мост между поколенията и към бъдещето

Оценете
(3 гласа)

Още мнения за посоките на културното ни развитие

Тревожно е, че, като общност, не можем да се научим разумно да се отнасяме към наследството, да обсъждаме и да говорим за миналото и за наследството, без да ги идеализираме или да ги сатанизираме.

Още по-тревожно е, че има много хора, включително и на най-високи постове, които доказватъ, че не могат да се учат от историята, защото не са осмислили, оценили и разбрали преживяното дори от своята биография. Дори и в кратката им биография има много събития и поведение, за които не искат да си спомнят.

Днешната действителност показва, че много от написаното вчера е валидно и днес.

( виж: ВЯРНО ЛИ Е ДНЕС НАПИСАНОТО ВЧЕРА?; УИЛЯМ ПЕТИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И НАКАЗАНИЯТА; 2017 - ГОДИНА ЗА ПОУКИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА; ТОМАС ФРИЙДМАН ЗА ГЛОКАЛИЗАЦИЯТА ; РОЛАНД РОБЕРТСЪН ЗА ГЛОКАЛИЗАЦИЯТА)

Преобладаващата част от публиокациите в „Зелен туризъм” са свързани с темата: „Тракия и Странджа – кръстопът на народи, идеи и културни влияния.” Затова ще продължаваме дискусията за наследството, за глокализацията и за уроците на историята, като разширяваме кръга на участниците, както във времето, така и в пространството

Борис Йоцов – Българската действителност търси автор.

Кои са ония културни,нравствени и физични наслоения в душата на народа, трупани там от векове, които определят до известна степен нашия народностен образ? Защо летим към победа, живеем с възторга на опиянението, а нямаме нравствена мощ да устоим в търпение?...Каква е вътрешната правда на събитията, обагрени с толкова много българска кръв? Нека да не ни замайва блясъкът на някогашните царски одежди, а да гледаме зорко нещата, да ровим с острия нож на познанието, да ровим българската рана...Да имаме смелост да сложим пръст в тая рана, то е все едно да се нирнем в бездните на нашето страдание, да се вглъбим в него, да схванем неговата същност и неговия смисъл...

Най-после, не можем да не сложим нашиянарод в отношение към света, не бива да не погледнем на нашия исторически живот през призмата на световното и вечното..

Какво е нашето отношение към славянския свят в древността, към византинизма и елинизма, към сърбизма и пр. като политика, култура, идеология, към Русия, към Азия и Европа, още повече, че се намираме между два свята, на кръстопът, гдето сесъбират на пир толкова много стихии? Каква трябва да бъде българската нравствена културна ориентация, где трябва да бъдат насочени националните усилия на утрешния ден? Какво трябва да върши един малък народ, за да стане духом голям, за да отбива ударите на света?... Какво е мястото на нашия нарид сред другите народи, какво е неговото историческо предназначение?... и дали един ден няма да бъдем пак в конфликт с него – с тоя свят, който държи още над нас своята ръка на обвинител и съдия? Ние ли сме виновни пред него, или – той пред нас?”

Отец Паисий, 3, 1930, № 2

 

Константин Гълъбов: Нашите културни задачи

“Преимуществото от съзнателното европеизиране е това, че ще можем да го напътваме, ако не изцяло, то поне отчасти: да се противопоставяме на влияния, които могат да спънат развитието ни – да запазим от затриване ценните и физиономичните черти в нашия живот, в нашите културни прояви. Само при едно съзнателно подхвърляне (насочване) на европеизирането ще бъдем в състояние да си изработим липсващия критерий за ценното и физиономичното в нашия живот, в нашите културни прояви, заслужаващо да бъде запазено от похищението на западното.”

Литературни опити, С., 1930

 

Атанас Илиев:Динамично и статично схващане на родната култура

“Динамичното схващане за родната култура я освободи от предразсъдъка, че понятието за родното е спирачка за всеки по-нататъшен развой, че народносните ни културни ценности са вече създадени, че не ни остава, освен да ги запазваме от външно влияние. То показа, че и външното влияние е добре дошло, стига да го пречупваме през ъгъла на националната ни самобитност; че няма прегради за развиващия се се народностен дух, който използва чуждия културен опит като храна за своя растеж...

Това благотворно въздействие на динамичното схващане върху идеологията на родната ни култура обаче е възможно само ако останем при идеята за приемствеността  в културния развой, само ако поддържаме връзката с миналото, отразено в глъбините на народната душа. Новото не ще дойде отвън като готова културна ценност, а ще се роди в недрата на старото като възмогване към по-високо и по-пълно осъществяване на народностния дух.

Безогледното отричане на миналото следователно е толкова пакостно, колкото и бездейното благоговение пред него. ”

Отец Паисий, 11, 1938, № 9

 

Добре е, когато се обсъждат проблемите, свързани с оценките за миналото и за нашето културно наследство, за европеизирането на България, да си припомняме и да включваме в дискусията и други мнения, изказани от другия край на Европа. Следващите изречения са написани от Хосе Ортега-И-Гасет почти десетилетие преди цитираните два текста:

„Всяко анти не е нищо друго освен обикновено и кухо не. Всичко би било много лесно, ако с едно чисто не можехме да премахнем миналото. Но миналото по природа е revenant (като призрак, привидение). Ако се захвърля, то се връща, връща се неизбежно. Затова единственият начин наистина да го преодолеем е да не го захвърляме. Да го зачитаме. В поведението си да се съобразяваме с него, за да можем да го избегнем.Накратко, да сме на „висотата на времето”, да живеем със свръхчувствително съзнание за историческата конюктура

Миналото има основание – своето. Ако не му признаем правото, което има, то отново ще го изиска и мимоходом ще наложи оново право, което не негово. ...

За Европа няма изход, ако съдбата и не се направлява от наистина „съвременни” хора, които чувстват пулса на историческите недра, които познават настоящата височина на живота и отгвърлят всеки архаичен и див жест. Необходима ни е цялостната история, за да се опитаме да се отскубнем от нея и да не попаднем отново в капана и.” Бунтът на масите, 1926 г.

Забравянето, както и невярната оценка (признаване на всички минуси и на всички плюсове)на живота в миналото са насочени срещу доброто бъдеще. По пътя към бъдещето се поставят мини, които ще се взривяват в периоди на кризи и в най-тежките моменти за обществото. Нужно е спокойно и задълбочено проучване на опита на предишните поколения, за да представим нашия принос към общочовешкото развитие. Особено важно е да разкрием единството на природното и културното наследство. Защото Културата е резултат от преживяното от хората сред природата и в обществото, в определено време и на определено място, в дадено пространство.

 

Културата ни трябва да бъде цялостна, трябва да включва целия преживян опит от древността до наши дни.

 

Прочетена 585 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:13

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.