Вторник, 14 Октомври 2014 10:04

За философията на селския туризъм

Оценете
(2 гласа)

Проф. д-р Захари Стайков

България не може да реши своите проблеми с ограничените и стари виждания, които в Европа доведоха до пълното отмиране на селата като начин на живот. Не става дума за връщане към старите средновековни или първобитни начини на живот на село, а за супермодерен живот на хората, въз основа на естествените природни дадености при цялостно и пълно възпроизводство на природната среда и ресурси и свръх модерна техника и технологии. Селата трябва да станат място на пълноценен и здравословен живот. Ако някои очакват чрез туризма да станат по-богати като работят все по-малко, ако някои очакват, че увеличението на свободното време изисква намаляване на работното време, то те дълбоко грешат. Развитието на туризма е основна форма за растеж на обществения труд и обществения продукт. Тогава и само тогава може да се очаква растеж на заетостта, нарастване на общественото благосъстоние.

Теорията за туристическия продукт е нужна на хората от всички сфери на производството. Тя разкрива огромно поле за труд и творчество на обществото за стабилно и хармонично развитие без “еко” и “ико” кризи, без несправедливост и неравенство, без бедност и ограбване на труда, без лъжи, без грозота, без робство и бездуховност. Когато отделни хора стават богати, а обществото става все по-бедно, и бедните стават все повече, значи нещо е ненормално, защото така се унищожава самото общество. Това е вярно знание – истина –живот и път от хилядолетия и за хилядолетия. Волята за него е безспорно необходима. Това е мъдростта за селищния туризъм като знание, като дух, като чувство – като любов към природата, към обществото и към себе си. Селищният туризъм е организация и идея за цялостност на ядрото на обществото – на първичния, единен продукт на селището, на къщата. Този продукт е синергетична цялостност. Затова знанието за селския туризъм е ключ към решаване основните проблеми на обществото. Но още сме далеч от това дълбоко знание. Основна пречка за намиране на този ключ е невежеството и алчността. Бездуховността и мързелът. 

Бъдещето е в социалните технологии за синтез. България катастрофира, защото отсъства идея за синтез и развитие на единен продукт. Необходима е програма за развитие на селищния зелен туризъм на село и в планината и технология за постигане на възможно най-пълна осезаемост на живота на хората.

През 1990 година с изграждането на “Социоконсулт” ООД и съставянето на работна научна група се осъществи проучване на чуждия опит и с участието на специалисти от Холандия, Англия, САЩ се проведоха курсове с хора от двадесетина селища и проучване на терена. Потърсена беше политическа, държавна и финансова подкрепа и контакти с водещи политически сили и правителството, контакти със Световната банка, ФАР и ФАО. Съюзът на демократичните сили в България прие в своята програма през 1992 г. идеята за селски туризъм, но правителството на Филип Димитров, което пое властта, не разбра докрай и не приложи идеята в политически и прагматичен план. Президентът на България по това време, не прие предложението да покани Бутрос Гали и за обсъждане на балканските проблеми в светлината на идеята за единен балкански туристически продукт и единен пазар за селищния зелен туризъм на Балканите като стратегически изход от взривоопасната ситуация. Сътрудничеството на Социоконсулт с Университета във Вагениген бе успешно, но разработената проекто-програма по линията на Темпус – Брюксел бе спряна от българското Министерство на висшето образование. Банките, които отпускаха десетки милиони за партии, за синдикати, за кредитни милионери, не отделиха нито лев за проектите на Социоконсулт. Напротив, мнозина се опитваха да пречат. 

Коя е главната причина за това? Трудност при възприемане на новата философия и скъсване със старите ограничени разбирания за обществото. Неспособност да се отдели и разграничи частният и браншови подход към туризма от цялостния и синтетичен подход към туристическия продукт като ядро на националния обществен продукт. Ако настоящето на селищния туризъм в България се определи от съществуващите туристически институции и от състоянието на селата, то е катастрофално и безнадеждно. Защото в селата отсъстват елементарни условия за живот, а какво остава да говорим за органична и жизнена енергетична цялостност на селищата. Ако обаче, на настоящето се погледне с очите на бъдещето, от гледна точка на целостността, която дава живот, то ще се видят неизчерпаемите енергетични ресурси на България за създаването на безценен и световно значим туристически продукт.

Това изисква да има пълна яснота за идеята, за смисъла, съдържанието и пътищата на възпрозводството на туристическия продукт в границите на съвкупния обществен възпроизводствен процес. Това означава на селищния зелен туризъм да се гледа не като на бранш, не като на разновидност на туризма, а като на нова концепция, нова философия за обществото.

Социологическо невежество се проявява по въпроси на теорията на обществото в цялост – как става обществото, що е дете, що е село, що е труд и що е свободно време. България без деца и села не може да се възпроизведе. Гражданско общество без село и село без деца нямат бъдеще. Коя е социологическата цялостност, която дава живот на детето, и която дава живот на селото? Това е общият социален продукт! Всички инвестици на обществото, в последна сметка, са инвестиции за децата и инвестиции в земята. Което не мине през тях не остава. То става невъзпроизводимо. Има живот в общество, което има деца. Те дават живот, те дават морал, те дават капитал. Ако нещата се обърнат, ако предимство се дава на тези, които не дават живот, не дават капитал, не дават морал, то имането на деца ограничава времето и капитала и руши морала. За да има в селата живот, в тях трябва да има деца. За да има в селата деца в тях трябва да има живот, да има всички сфери на общественото възпроизводство, да има цялостен туристически продукт. Да е налице необходимото разнообразие от дейности и продукти. Който живее на село, който има деца, да е по-добре. Това е основната идея на селския туризъм. Днешното село и деца са пример за това, което не трябва да бъдат.

Сферата на възпроизводството на човека, на работната сила и труда е жива цялостност.Продължението на живота е по-силно от живота. Никой няма право да държи самотни деца. Да лишава децата от труд. Никой няма право да збранява на децата да играят. Никой няма право да забранява на децата да ползват продуктите на времето. Децата имат право на земя, на машини, на банки, на пари, на хляб, на семейство, на труд, на знание, на здраве, на истина, на изкуство, на игра, на власт, на дух. Без осъществяване на тези права като дейност те не ще добият съответните морални добродетели: природолюбие, трудолюбие, справедливост, равенство, братство, истинност, красота, власт, свобода, мъдрост.

Не е произведено от родителите това, което не възприето от децата. Инвестициите във всяка сфера стават чрез децата. Това, което не мине, което не се възприеме и възпроизведе от децата не е инвестиция. Само възприетото от децата има смисъл. То обаче ще бъде оценено от техните деца. 

Този материал е взет от брой 4, февруари 2006 г. на в-к “Зелен туризъм” 

 

Прочетена 530 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:17

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.