Сряда, 14 Май 2014 10:55

Защо отново Програма за Странджа-Сакар?

Оценете
(1 глас)

Хосе Ортега-И-Гасет: „ Човек, благодарение на способността си да помни, натрупва собственото си минало, притежава го и се възползва от него. Човек никога не е първият човек; съществуването му започва на известна височина от натрупаното минало. Това е единственото богатство на човека, негова привилегия и негов белег. А най-малката перла от това съкровище е изумителното човешко постижение, достойно да бъде съхранено: значимото е паметта за грашките, която ни пречи да ги допускаме отново. Истинското богатство на човека е богатството на неговите грешки, дългият жизнен опит, натрупан капка по капка в течение на хилядолетия. Ето защо Ницше определя човека като съществото „с най-дълга памет”.

Да разрушим приемствеността с миналото, да искаме да започнем отначало, означава да слезем до нивото на орангутана и да му подражаваме... Приемствеността е право на човека; тя е почит към всичко, което го различава от  животното.”

Миналото е голямо богатство, когато хората се опитват разумно да го разберат и оценят. Ако миналото не е в състояние да ни каже какво трябва да правим, то с резултатите ни доказва какво и как не трябва постъпваме. Трябва да го зачитаме и да се връщаме, за да се учим от него. Защото опитът от миналото е важен ресурс, за успеха на третата европейска Програма за развитие на селата край външната граница на ЕС. 

През последните сто години от българската държава са правени много опити за спиране на обезлюдяването на селата от планинските и особено от граничните територии. Сред всичките опити най-голямо обществено внимание и средства привлича Програмата от 80-те години на миналия век. Програмата Странджа-Сакар успя да свърже трайно имената на двете планини, макар и да не създаде в тях Република на младостта. 

През първото десетилетие на новото хилядолетие се  приема Втората  Програма за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар, която не успя да привлече достатъчно обществено внимание и затова ще я представим с няколко изречения от нейното Въведение: 

„ПРЗСРСС очертава краткосрочни и средносрочни дейности за интегрирано развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар за периода от 2005 до 2013 г. Програмата предвижда още действия, насочени към изграждане на капацитет в региона за изготвяне и прилагане на програми и проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз. По този начин, ПРЗСРСС цели да подготви условията за местно икономическо развитие на общините от Странджа-Сакар след присъединяването на България към Европейския съюз.”

Обобщаващият анализ констатира: „Обезлюдяването е една от най-характерните и устойчиви тенденции за региона, която започва в началото на 60-те години (само за периода 1956 - 1985 г. населението е намаляло с една трета). 

Концепцията на Програмата се представя със следното заявление: „Основополагащ принцип при разработването на ПРЗСРСС е участие на всички заинтересовани страни, което гарантира осигуряване на местна ангажираност към Програмата.” 

Резултатите от изпълнението на Програмата трябва да се оценят в съпоставка на състоянието на селата преди (2005 г.) и след края (2013 г.). Според текста на ПРЗСРСС: „Предварителната оценка, изготвена в процеса на разработване на програмата по критериите на ПМС №166 от юли 2004 г. показва, че седем от общините в обхвата на Програмата могат да бъдат класифицирани като “изостанали гранични райони”, а други четири – като “изостанали селски райони”. Окончателното определяне на районите за целенасочено въздействие ще се извърши с приемането на Регионалните планове за развитие 2007-2013г., които се очаква да бъдат готови до края на юни 2005 г.” 

Според повечето от живеещите в селата и на значителна част от представителите на местната власт и през 2014 г. продължава тенденцията за обезлюдяване и влошаване на качеството на живота на местните хора. Миграцията на хората, изтичането на капиталите, упадъкът на селищата, ограничаването на стопанските дейности в землищата вече преминават критичните граници, след които местните общности се разпадат, приемствеността в културата се загубва, промените в биоразнообразието стават необратими. Без жизнеспособни местни общности в Странджа-Сакар се открива простор за действия на престъпния сектор. 

Затова Общото събрание на БАЕСТ реши да се обърне към всички заинтересовани с предложение да участват в изготвяне на предложение до Европейския парламент и до Европейската комисия за създаване на нова Европейска програма за интегрирано планиране и управление на  граничната зона Странджа-Сакар. 

Целта на Програмата: Да се използва интердисциплинарното научно знание и разпръснатото местно знание и опит на хората от територията за създаване и утвърждаване в буферната зона между България и Турция на синергиен модел за съчетаване на дейностите по:

 

  • опазване на външната граница на Европейския съюз;
  • осъществяване на паспортен, митнически, здравен, растителнозащитен, ветеринарен контрол;    
  • устойчиво стопанисване на биоразнообразието в защитените зони от мрежата на Натура 2000, чрез развитие на природосъобразно земеделие, животновъдство, горско и водно стопанство и на преработващи дейности от местни ресурси;
  • превръщане на селата и техните землища в територии за здравословен живот и възстановяване, познавателен туризъм, образователни дейности и научни изследвания.

 

Основни субекти и бенефициенти на Европейската програма Странджа-Сакар да бъдат селищните общности, които да кандидатстват с дългосрочни селищни програми. Програмите за устойчиво развитие на селата и техните землища да бъдат основни документи за съгласуване на проектните предложения. В селищните програми  ще се срещнат, съгласуват и заземят, за да пуснат корени и да плодоносят всички спуснати „отгоре-надолу” европейски директиви, национални, регионални и общински планове за социалноикономическо развитие, за устройство на територията и за управление на защитените зони и територии. Най-съществен недостатък на досегашните програми, стратегии и проекти е доминиращия подход „отгоре на долу”. Резултатите им не са достигнали до селските дворове и до землищата на селата, за да намерат почва, в която да се вкоренят и да започнат да давот плодове.

Според БАЕСТ, една действена европейска програма Странджа-Сакар, създадена и осъществена с активното участие на местните хора може да обърне посоката на развитие на селата край границата.  

 

 

Прочетена 526 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:30

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.