Сряда, 07 Май 2014 12:09

Странджа-Сакар: врата на ЕС от и към Изтока, ограда с порти пред фасадата на ЕС или разграден заден двор?

Оценете
(2 гласа)

Дени дьо Ружмон: „...тази дейност включва – самоуправление на различни нива, отговорности спрямо другия и стремеж към лично развитие в една възстановена общност. Това е целта. Ще я постигнем ли?

Винаги съм смятал, че не сме дошли на този свят, за да се опитваме да гадаем бъдещето. Призовани сме да го сътворим, но за да постъпим правилно, трябва да предвиждаме, макар и малко... А да предвиждаме, означава винаги да въздействаме върху онова, което идва.” Бъдещето е наша работа, с.296

Предполагаме, че преди изборите за депутати в Европейския парламент е добре да се връщаме към идеите на обединителите на Европа, като припомняме някои от техните изказвания. Дени дьо Ружмон е един от създателите на Съвета на Европа и председател на неговите две първи кръгли маси в Рим и Страсбург. Неговият най-важен завет е в заглавието на книгата: „Бъдещето е наша работа”. Инициативата на БАЕСТ за изготвяне на предложение до Европейския Парламент и Европейската Комисия за утвърждаване на специална европейска Програма за развитие на селата край границата идва от разбирането, че бъдещето е наша работа. Предвиждаме възможност, с помощ от ЕС да се обърне стогодишната тенденция на изтичане на хора и капитали, на упадък на селищата и на ограничаване на стопанските дейности в землищата на селата край границата. Действията са необходими сега, защото вече се преминават критичните граници, след които местните общности ускорено се разпадат, приемствеността между поколенията в културата се загубва, промените в биоразнообразието стават необратими. Очевидно е, че при много селски райони също има такава потребност. БАЕСТ предлага да се започне от селата край външната граница на Съюза, защото за добросъседството са нужни добре стопанисвани огради, основани на споделени правила и на строго спазване на реда от двете страни на границата. Ерозирането на селищните общности води до изтегляне от територията на третия граждански сектор, и край границата се открива простор за действия на  четвъртия престъпен сектор, който може да предизвика сериозни проблеми за общността. Допълнителен аргумент за този избор е, че Странджа-Сакар е не само ограда между ЕС и Турция, тя е и фасадата на ЕС на най-големия кръстопът в света. Това  превръща устойчивото развитие на крайграничната територия в съществен елемент от Комуникационната стратегия на ЕС. На тази територия е оградата с портите, през които ще минава потокът от хора и стоки, които се движат между Изтока и Запада. Много важно за бъдещето на Европа и на целия Свят е каква част от хората и стоките ще минават през портите.

„Добрите огради правят добри съседи” е бил основен принцип в развитието на цивилизацията досега.   В четвъртък на 24 април, по повод събитията в Украйна и на засилване противопоставянето между Запада и Русия, съветникът на президента Картър по национална сигурност Збигнев Бжежински, пред экспертите във вашингтонския аналитически Център за стратегически и международни изследвания (CSIS), потвърди мъдростта: „Колкото е по-висока оградата, толкова по-добри (по-добре) са съседите”( «Чем выше забор, тем лучше соседи»).

Политиката потвърждава  написаното в БИБЛИЯТА – в Книга на Еклесиаста или Проповедника: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:...време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;...време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;... Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, ...Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било,- ...” 

Потвърждава се, че за всяка  работа под небето  най-важно е да се улучи времето. Отнася се и за границата между ЕС и Турция, която минава по Странджа и Сакар. Някои хора забравят, но Гората и Планината помнят: Било е време да се събарят стени и огради,  било е време отново да се изграждат завеси, мрежи и огради. Било е време, когато ограничаването на движението и преминаването на хора и животни или непристъпността на границата се дължало повече на високите стени, на острите шипове и височината на мрежите, но винаги най-важно значение са имали реда и строгото спазване на закона. Винаги ясните правила, приети от двете страни са били най-добрата ограда. В Странджа запазването на площите за косене се обявява само със забиване на няколко пръчки в ливадата. Така се ограничава пашата на животните и преминаването на хора и животни през нея. За добросъседството, както на стопаните, така и на държавите е най-важно строго да се спазват правилата, които създават и за двете страни по-голяма сигурност от високите мрежи. Всяка ограда, независимо дали е само от правила или от правила и от бодлива тел, ще има цена, включваща разходи за създаване и разходи за поддържане. Правилата като ограда на ЕС ще са резултат на договаряне на различни нива, от най-високото до местното, но качеството на свършената работа при всички преговори ще се прояви при прилагането им на практика в ежедневните отношения на тези, които живеят и работят край границата. Прилагането на правилата ще зависи най-много от качеството на живота на хората, които ще живеят и ще стопанисват територията на Странджа и Сакар. Зависимостта между равнището е качеството на живота и нивото на подготовка и качеството на хората е положителна и в двете посоки. Хората, които живеят и работят в селата на Странджа и Сакар могат да  превърнат тази територия, както в привлекателна фасада на ЕС, така и в запуснат и разграден заден двор. С командировани полицаи от други общини и от други граници могат да се палят и да се гасят пожари, но не могат ефективно да се стопанисват като огради държавните граници.   Загражденията и другите технически средства могат да улесняват работата на полицаите, но не могат да заместят ролята на местните жители. 

Прочетена 310 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:33

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.