Сряда, 07 Февруари 2018 14:10

Странджанска боровинка за рождения ден на Природен парк Странджа

Оценете
(1 глас)
С представянето на книгата на инж. д-р Дико Патронов беше отбелязан 23-ят рожден ден на ПП „Странджа

На тържеството в  КЦ Морско казино – Бургас бяха събрани ръководството на горските стопанства на територията на Парка, РДГ-Бургас, природолюбители и природозащитници, бивши и настоящи служители на Изпълнителната агенция по горите

За доброто настроение на всички присъстващи се погрижиха възпитаниците на СУ „Добри Чинтулов” – Бургас, които огласиха залата с песни и танци в съпровод на гайда и тъпан.

Инж. Иван Камбуров – експерт в ДПП „Странджа” говори пред присъстващите за значението на най-голямата в страната защитена територия, за нейната уникалност и редките видове, които могат да се видят само в ПП „Странджа”. Част от територията на Природния парк вече е в списъка на съвременните Биосферни паркове по програмата „Човекът и Биосферата“ на ЮНЕСКО.

Акцентът в тържеството беше представянето на новоизлязлата книга на инж. д-р Дико Патронов  за реликтната дървовидна странджанска боровинка. Странджанската боровинка е един от най-редките български защитени видове, включен в Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местообитания (Бернската конвенция) – това подчерта при представянето на изданието инж. д-р Здравко Сталев – зав. отдел „Наука и научни обследвания” към ЮИДП – Сливен. Той определи книгата като ценен труд, резултат на дългогодишни теренни търсения и изследвания, труд който доказва, че това рядко растение смятано до скоро за изчезнало от родната природа все пак се оказва съхранено в дебрите на Странджа планина.

Авторът инж. д-р Дико Патронов спомена своите колеги, благодарение, на които  книгата е факт, благодари на ЮИДП – Сливен за финансовата подкрепа на изданието, на ръководството на ДГС Малко Търново, които пък от своя страна помогнаха празника да стане съвсем истински.

Предлагаме няколко кратки откъси от книгата на д-р Патронов:

„6.4 Променени съобщества и възстановяване

Когато разглеждахме въпроса за антропогенното присъствие и въздействие върху територията на планината Странджа ние посочихме, че хилядолетия в нея е кипял активен стопански живот. Ползването на минералните богатства на планината е вървяло успоредно с натоварването на растителните ресурси – основно за развъждането на домашни животни и като източник на енергия за манифактурата.

Беше посочено, че основен ресурс за ползване са били дъбовите гори, както за паша, така и за дърва и дървени въглища, докато по обясними причини буковите гори са били оставени на спокойствие. Задействани са били достъпните за паша и водопой нискобонитетни крайбилни и склонови участъци с букови редини с подлесна растителност от калуна и странджанска боровинка край течащите долове. В резултат на това на отделни места е настъпила деградация на местообитанията и е било ограничено площното покритие на тези видове. Останали са там, където не са били достъпни или антропогонното натоварване е било по-ограничено. Този обобщен поглед е подходящ за обяснение на достигналите до нас в останки в букови гори с боровинка, като ехо на едно широко разпространение в тях на боровинката в миналото, в наситената с колиби и егреци планина. В тези райони днес няма паша на домашни животни.

Доверявайки се на публикациите на наши ботаници и лесовъди отпреди 80-90 години и на разказите на стари овчари, за нас е обяснимо елиминирането на боровинката по прекрасни, типични за нея местообитания, където тя днес съвършено липсва. За това доколко изгризването от дивеча на леторастите и на цели храсти по някои от находищата на боровинка, видимо нарушава техния растеж, можем да съдим за мащабите на унищожаването им от регулярна паша на овце, кози и крави.

Разпределението в пространството на известните находища на боровинка е в пряка връзка с това натоварване. Запазените масиви с боровинка са в най-високата част на планината – около 600 м. н. в., в огромен буков масив, където няма колибарски поселища.

Пашата на домашни животни в планината е наистина ехо от миналото, особено и за онези части от Странджа, които в края на 50-те години останаха зад граничните заграждения. Вече над 60 години скитането на домашен добитък там е ограничено и това вероятно е една от причините най-типичните и с висока естественост участъци с боровинка да са разположени зад тези заграждения.

Пашата на домашни животни е бил основният регулиращ фактор за съществуването на боровинката на територията на планината. Бавният процес на унищожаване на находищата  на боровинка в резултат на огромното животновъдство е само един от факторите за днешната печална картина на фрагментирано присъствие на боровинката в буковите гори.

Последен унищожителен удар, с един замах през 60-те и 70-те години, е било подлагането на сеч на типовете гори, в които се е срещала странджанската боровинка – т.н. реконструкции.

Макар и нискобонитетни и с ниско качество на дървостоя, тези гори били изсичани за „повишаване производителността на гората”. Това разбира се е било постигнато, чрез залесяване предимно с бял и черен бор. Заедно с това е постигнато и пълно загиване на местната растителност, включително и на боровинката, под сянката на вечнозелената иголистна гора. Половината от известните ни днес участъци с боровинки са останки на недовършени реконструкции – спасили са се или заради стръмния, или недостъпен терен.

Както и да е – изсечените гори са вече изсечени. Изчезналите боровинкови съобщества са вече изчезнали – Бог да ги прости! Но гибелта на тези гори трябва да се помни! Тя е не само обвинение към миналите поколения, тя е предупреждението, което трябва да помним, че с изсичането на уникалните и застрашени съобщества ние не сме разбрали предупреждението, че ги губим безвъзвратно. Ама щели горите да престареят и ако не се секат ще умрат! Тази приказка, ако беше вярна нямаше да достигнат до нас тези прекрасни естествени стари букови и дъбови гори на Странджа. ...

Защото, какво значи един Парк като Странджа без неговите уникални дадености – единствени и невиждани другаде в Европа дървета и храсти, като странджанската боровинка. Всеки парк носи своята идентичност в природата, която го отличава от другите горски територии и заради която е създаден и защитен! ........

Постепенното разширяване на информацията за боровинката и попълването на познанието за нейното площно разпространение, установяването на отделни индивиди от разпадналата се популация на тиса в Странджа и новооткритите нови за странджанската флора растителни видове – цитинус и кумарка в района на с. Кости показаха, че не е свършило времето за открития в растителния свят на Странджа. Удовлетворението от последователното и настойчиво търсене на новото в познанието за странджанската гора изпитаха много горски специалисти и инжинери, докоснали се до уникалната растителност на Странджа.

Трябва да минат години за да се види истински ползата от съхранението на естествената среда и природни образци в защитените територии и в Природния парк Странджа. Стига, разбира се, както казва Хайтов, да имаш сетивата, необходими за възприемане на природата – уши, които умеят да чуват, очи, които знаят да виждат и главното – сърце, което знае да се радва на чутото и видяното”  

 

Книгата наистина е ценен и полезен труд, резултат на дългогодишни теренни търсения и изследвания, труд който попълва познанието за това рядко растение, което бе смятано до скоро за изчезнало от родната природа, но все пак се оказва съхранено в дебрите на Странджа планина.

Прочетена 401 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.